Постинг
25.05.2013 16:49 -
ЕЛЕНЧАНИ ОСВОБОЖДАВАТ БЪЛГАРИЯ ОТ РОБСТВОТО
Автор: abstrakttsionist
Категория: История
Прочетен: 2737 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2013 16:56
Прочетен: 2737 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 25.05.2013 16:56
1000 ЖИТЕЛИ НА ГРАДА ПРАВЯТ ЕПОПЕЯ , РАВНА НА ШИПЧЕНСКАТА !
На 21 май Възрожденска Елена тържествено отбелязва своят празник - Денят на светите равноапостоли Константин и Елена . Гости на празника бяха кметовете на общини председатели на общински съвети, общински съветници и почетни граждани на град Елена. Под мотото на празника градът си припомни и подвига на предците си в битката край Елена преди 136г . Една битка която днешната ни историография лекомислено пренебрегва, докато в същото време тя е ключова за изхода на Руско - Турската освободителна война 1877 - 1878 г .
И до ден днешен у нас битува погрешното мнение, че руско - турската освободителна война е спечелена с две ключови битки - тази при Шипка и тази при Плевен.
Тези две битки са безпорни успехи, но има една, която историческата наука позабравя, а без нея надали развитието на военните действия е щяло да бъде в полза на руската армия . Това е битката край Елена през 1877г .
РАЗВИТИЕ
Руско - Турската освободителна война , започва с много хитър ход от страна на руската армия . Те подлъгват Турците че ще ударят укрепеният четириъгълник Русе - Силистра - Варна - Шумен, а всъщност осъществяват десант при Свищов, където няма пукнат аскер. Без да среща сериозна съпротива на 25 юни генерал - лейтенантът Йосиф Владимирович Гурко, влиза триумфално в Търново . Пет дни по късно , той провежда войниците си през Хаймбоаз към Казънлък. Русите обаче срещат сериозна съпротива около Стара Загора и се оттеглят на връх Шипка.
ЛЯВ ФЛАНГ
малко след превземането на Велико Търново главнокомандващият княз Николай Николаевич и неговият щаб изпращат в Еленският край добре обучени части, на които била възложена задачата да подсигурят левият фланг на настъпващите на юг Руски войски. Тогава става нещо, което отдавна би трябвало да е в българските учебници по история като пример за доблест, себеотрицание и висок патриотичен дух - местното население не посреща само с хляб и сол руските братя, а им показва че не иска свободата даром . Правят го по специално над 1000 мъже от Елена и околните села, които сформират осем чети и бойният им ентусиазъм е възнаграден от руските пълководци с качественно трофейно оръжие. Ще го употребят подобаващо, като по домовете си после няма да се завърнат близо 400 мъже , оставили костите си на бойното поле на епична битка край Елена.
СРАЖЕНИЕ
След неуспеха на турската атака на връх Шипка турското върховно командване замисля нова мащабна настъпателна акция , с която да мине балкана. Идеята била да се атакува сравнително малкият Руски отряд на позиции край Елена . Така щяло да се стигне до Търново , и после до заветната цел - Плевен , където Осман паша чака помощ срещу обсадилите го руси . Решаващото сражение започва рано сутринта на 22 ноември 1877г . с оръдейна канонада срещу предната руска позиция при с. Марян. Кръвопроливната битка между многобройната атакуваща войска и отбраняващият се не голям руски отряд , подкрепян от четите на Еленчани, продължава през целият ден. С цената на големи загуби Руските полкове задържат настъплението на турците към града , за да се даде възможност на останалите в него предимно жени и деца да го напуснат и да се укрият на запад в горите. Привечер Руският отряд напуска Елена . Аскерът се отдават на грабеж и мародерство, които шашват влезлият с турските войски в града и акредитиран към щаба на Сюлейман паша кореспондент на Английският вестник " Таймс " . През ноща намалелият с около една трета от личният си състав и изтощен Руски отряд заема резервна позиция западно от града . На следващият ден там идват подкрепления и настъплението на войските на Сюлейман паша към Търново и Плевен е спряно окончателно . Планът на Руското главно командване се проваля, а Руските пълководци признават че за да стане това възможно, Еленчани имат една друга голяма заслуга освен воюването рамо до рамо с освободителите - нито един от жителите на балканският край не се съгласява да служи на турското разузнаване и да му предоставя сведения за врага , независимо от предлаганите в замяна златни Махмудии .
ПОСЛЕДИЦИ
Така със сраженията край Елена започва поражението на Турция във войната и доказателство за това е вдигането на белия байряк от Осман паша в Плевен само пет дни по късно - на 28 ноември . Цитираният кореспондент на в " Таймс " пише по повод боя край балканският град : " Важно и същественно е, че не се позволи на Сюлейман паша още същият ден да се отзове пред Света гора , Царевец и Трапезица - тогава други събития щях да имам за описване " . А нататък събитията са ясни . Генерал Гурко тръгва към София , после към Пловдив , и след малко дипломатически перипети идва Трети март и подписването на Санстефанският мирен договор . И за да ги има, несъмнено важно е спирането на настъплението на армията на Сюлейман паша край Елена . Чието население оказва може би най голямата помощ на Руските войски в цялата война.
На 21 май Възрожденска Елена тържествено отбелязва своят празник - Денят на светите равноапостоли Константин и Елена . Гости на празника бяха кметовете на общини председатели на общински съвети, общински съветници и почетни граждани на град Елена. Под мотото на празника градът си припомни и подвига на предците си в битката край Елена преди 136г . Една битка която днешната ни историография лекомислено пренебрегва, докато в същото време тя е ключова за изхода на Руско - Турската освободителна война 1877 - 1878 г .
И до ден днешен у нас битува погрешното мнение, че руско - турската освободителна война е спечелена с две ключови битки - тази при Шипка и тази при Плевен.
Тези две битки са безпорни успехи, но има една, която историческата наука позабравя, а без нея надали развитието на военните действия е щяло да бъде в полза на руската армия . Това е битката край Елена през 1877г .
РАЗВИТИЕ
Руско - Турската освободителна война , започва с много хитър ход от страна на руската армия . Те подлъгват Турците че ще ударят укрепеният четириъгълник Русе - Силистра - Варна - Шумен, а всъщност осъществяват десант при Свищов, където няма пукнат аскер. Без да среща сериозна съпротива на 25 юни генерал - лейтенантът Йосиф Владимирович Гурко, влиза триумфално в Търново . Пет дни по късно , той провежда войниците си през Хаймбоаз към Казънлък. Русите обаче срещат сериозна съпротива около Стара Загора и се оттеглят на връх Шипка.
ЛЯВ ФЛАНГ
малко след превземането на Велико Търново главнокомандващият княз Николай Николаевич и неговият щаб изпращат в Еленският край добре обучени части, на които била възложена задачата да подсигурят левият фланг на настъпващите на юг Руски войски. Тогава става нещо, което отдавна би трябвало да е в българските учебници по история като пример за доблест, себеотрицание и висок патриотичен дух - местното население не посреща само с хляб и сол руските братя, а им показва че не иска свободата даром . Правят го по специално над 1000 мъже от Елена и околните села, които сформират осем чети и бойният им ентусиазъм е възнаграден от руските пълководци с качественно трофейно оръжие. Ще го употребят подобаващо, като по домовете си после няма да се завърнат близо 400 мъже , оставили костите си на бойното поле на епична битка край Елена.
СРАЖЕНИЕ
След неуспеха на турската атака на връх Шипка турското върховно командване замисля нова мащабна настъпателна акция , с която да мине балкана. Идеята била да се атакува сравнително малкият Руски отряд на позиции край Елена . Така щяло да се стигне до Търново , и после до заветната цел - Плевен , където Осман паша чака помощ срещу обсадилите го руси . Решаващото сражение започва рано сутринта на 22 ноември 1877г . с оръдейна канонада срещу предната руска позиция при с. Марян. Кръвопроливната битка между многобройната атакуваща войска и отбраняващият се не голям руски отряд , подкрепян от четите на Еленчани, продължава през целият ден. С цената на големи загуби Руските полкове задържат настъплението на турците към града , за да се даде възможност на останалите в него предимно жени и деца да го напуснат и да се укрият на запад в горите. Привечер Руският отряд напуска Елена . Аскерът се отдават на грабеж и мародерство, които шашват влезлият с турските войски в града и акредитиран към щаба на Сюлейман паша кореспондент на Английският вестник " Таймс " . През ноща намалелият с около една трета от личният си състав и изтощен Руски отряд заема резервна позиция западно от града . На следващият ден там идват подкрепления и настъплението на войските на Сюлейман паша към Търново и Плевен е спряно окончателно . Планът на Руското главно командване се проваля, а Руските пълководци признават че за да стане това възможно, Еленчани имат една друга голяма заслуга освен воюването рамо до рамо с освободителите - нито един от жителите на балканският край не се съгласява да служи на турското разузнаване и да му предоставя сведения за врага , независимо от предлаганите в замяна златни Махмудии .
ПОСЛЕДИЦИ
Така със сраженията край Елена започва поражението на Турция във войната и доказателство за това е вдигането на белия байряк от Осман паша в Плевен само пет дни по късно - на 28 ноември . Цитираният кореспондент на в " Таймс " пише по повод боя край балканският град : " Важно и същественно е, че не се позволи на Сюлейман паша още същият ден да се отзове пред Света гора , Царевец и Трапезица - тогава други събития щях да имам за описване " . А нататък събитията са ясни . Генерал Гурко тръгва към София , после към Пловдив , и след малко дипломатически перипети идва Трети март и подписването на Санстефанският мирен договор . И за да ги има, несъмнено важно е спирането на настъплението на армията на Сюлейман паша край Елена . Чието население оказва може би най голямата помощ на Руските войски в цялата война.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 172
