ПАРИ ОТ ЧАЙ
Мъглива септемврийска утрин. Смит Уилсън седеше умислен на верандата си и пиеше чай.
Чай! Проклетия чай, внесе от него цял кораб от Индия. Продаде твърде малка част, а останалия след няколко месеца мухляса и загни по складовете. Направо катастрофа! Гледаше напред в мъглата, въпреки че не се виждаше нищо на повече от десет фута.
“Англия!”
След дядо му никой от фамилията не беше я виждал. Причината мисълта за тази страна да мине през главата му не бе толкова мъглата, поскоро прословутата консумация на чай. Сутрин, обед, следобед, вечер – англичаните все пият чай.
* * *
Смит отпи, остави чашата и скочи като ужилен. Изтича вътре и взе телефона. Човека на когото се обади бе негов стар, добър приятел – сенатор. Само два месеца след обаждането имаше промяна в “Закона за контрол на храните” и бе добавено “ и напитките”. Още месец и бяха открити дузина работни места в новосформираната “ Комисия по чая”, а половин година по – късно една трета от производителите, вносителите и търговците на чай в страната си спомняха с горчивина за някогашния си бизнес.
Чаят поскъпна, но хората, които го пиеха можеха да са сигурни, че е проверен!
Смит Уилсън не подобри вкуса му, не изобрети хартиеното пликче, нито сложи конеца с картончето накрая. Смит Уилсън просто направи пари от търговията с чай. И като най-големия експерт по чай след два мандата на "комисията" го назначиха в нея, където до края на живота си по един следобед в седмицата, срещу твърде добро заплащане, пиеше чай.
* * *
Сто години по – късно, на другия край на света, “Смит Уилсън” продава касови апарати, измервателни уреди, ваксини, горива и всевъзможни задължителни услуги – за по – добрият ни живот.