Фондовете за дялов капитал все още са новост за българските предприемачи Собственици на млечна компания били на крачка от продажбата й. Но както си седели и пиели кафе, се запитали: "А какво ще правим, след като продадем бизнеса си?" И развалили сделката.

Примерът е от най-новата българска корпоративна история и е показателен за емоциите и усърдието, които влагат собствениците на фирми в своя бизнес. С психологическия момент на пристрастяване и срастване с работата се обяснява нежеланието на много български предприемачи да продадат част от бизнеса си на дялов инвеститор, обясниха участници във втората конференция "Дяловото инвестиране в България", организирана от вестник "Капитал" и Global Finance.

Фондовете за рисков капитал в България стават все повече, а и вече не звучат толкова екзотично на бизнеса. Расте и броят на собствениците на фирми, които търсят финансиране чрез дялово участие.

Фондовете търсят

добър мениджмънт, добър ръст и добро излизане от инвестицията, каза Робърт Люк, управляващ директор на GED. И тъй като българският пазар е малък, те предпочитат да насърчават сливане на фирми, така че при изхода от сделката да продават компании с регионално, а не с местно значение. "Когато се говори за дялови инвестиции в България, се има предвид регионът. Консолидацията на индустриите и регионалната перспектива са важни и за фирмите, и за фондовете", уточнява Валери Петров, генерален мениджър на Global Finance.

Ползите от партньорството

След влизането на дялов инвеститор компанията получава не само пари накуп. Фирми, които нямат достатъчно опит и финансов ресурс, за да се състезават на пазара, могат да ги придобият с помощта на фонда. Наличието на дялов партньор означава прозрачност, корпоративна етика, вътрешни процедури за одит, добра информационна система. "Инвестицията повишава стойността на цялата фирма. Освен това ние можем да помогнем на мениджърите да мислят стратегически - с хоризонт от 4-5 години напред", преценява Робърт Люк.

Предприемачите открояват още предимства. "И банките, и конкуренцията гледат на теб по друг начин. Доверието към фирмата нараства рязко. Участието на чужд инвеститор носи имиджов привкус и е плюс в привличането на кадри", изброява Траян Халаджов, председател на съвета на директорите на ОМК. Дялов инвеститор в компанията бе Global Finance, но неотдавна фондът продаде дела си на гръцката Vivartia и възвърна три пъти вложеното през 2003 г. За Петър Полилеев, изпълнителен директор на "TелеТек груп", плюсът е, че "фондът ти дава чадър, когато вали". Нещо, което невинаги се случва при искането на банков кредит например. Освен това партньорът вижда компанията отвън, но има същия интерес като собственика й - разрастване и печалби, отбелязва Полилеев. "TелеТек груп" има опит с два дялови инвеститора - SEAF Trans Balkan Fund и Global Finance. Дистанцирането от сантиментите също е предимство за някои от предприемачите. "Отсяването на емоцията ни помогна да вървим напред. Освен това фондът създава корпоративна култура и това за мен е по-ценно от парите, които изсипва", смята Петьо Стайков, управител на "Евроком кабел мениджмънт". Компанията има опит с два фонда - SEEF - Bedminster Capital и Warburg Pincus. В резултат на дяловото инвестиране кабелният оператор е увеличил над 2 пъти броя на обслужваните абонати и над 4 пъти генерираните приходи. Елвин Гури, изпълнителен директор на "Джет файненс интернешънъл", смята, че най-важният плюс от сделката е добавената стойност, която фондът може да внесе. "Джет файненс" е компания за потребителско кредитиране и има опит с три фонда - AIG New Europe Fund, BAF, Mezzanine Accesion Fund. Започнали с четирима ентусиасти, а в резултат на дяловите инвестиции сега за фирмата работят 1700 души в цялата страна и са кредитирани над 550 хил. българи. "Още в началото ние поставихме исканията си към фонда - пари, принос в управлението на риска, принос в способността да се управлява растежът на компанията, отварянето на нови пазари", казва Елвин Гури. Той е убеден, че за да има успех сделката, "трябва да харесваш човека, не само да можеш да го понасяш. Това е нормално изискване, тъй като ти му даваш ключовете от къщата си", заключава Елвин Гури. И от "Нет инфо.БГ" твърдят, че са търсили не просто пари от фондове, а възможности да си осигурят развитие. Компанията има опит с три индивидуални и институционални дялови инвеститора, сред които Tiger Global. "Ако финансираш развитието си само от печалбите на компанията, това ще стане по-трудно и по-бавно. А в съвременния бизнес бавно означава зле", казва Любен Белов, член на надзорния съвет и съосновател на "Нет инфо.БГ". Според него дяловите инвеститори дисциплинират българските дружества, като използват своя опит, инфраструктура и космополитен дух.

Проблемите

пред дяловото финансиране в страната са от различен характер. Липсва закон, който да регламентира дейността на финансовите инвеститори, казва Венцеслав Петров, изпълнителен директор на "Адванс екуити холдинг". Много често фондовете трябва сами да инициират сделката, защото предприемачите не са узрели за тази идея, не познават конкретните стъпки за осъществяването й или изпитват боязън. Сивата икономика е в големи размери и част от намеренията увисват поради липса на доказани финансови показатели, смята Том Хигинс, управляващ директор на BAF. Все още в страната не съществува подходяща инфраструктура около дяловото инвестиране - например достатъчно на брой адвокати, които са наясно със спецификата на процеса.

Борбата за контролния пакет акции също често се превръща в препъникамък. Липсва доверие от страна на фондовете към българския мениджмънт. Сериозен проблем може да възникне и при визията за изход от сделката. Затова предприемачи, които вече имат опит с дялов инвеститор, съветват този ключов за процеса въпрос да бъде уточняван още в началото на преговорите.

_{Мара ГЕОРГИЕВА, в.КАПИТАЛ}