Постинг
28.05.2007 08:25 -
Едно ограничение пада, идват три нови
Неправомерно прилагани 1543 регулаторни режима затрудняват бизнеса
Редукция
25% намаление на регулациите иска еврокомисията до 2012 г. Ограничаване на регулаторните режими отчита пета година държавната администрация.
С всеки новоприет закон обаче се въвеждат нови препятствия пред бизнеса.
Под формата на допълнителни лицензионни, регистрационни, разрешителни, уведомителни и удостоверителни изисквания различните регулаторни режими като цяло нарастват тройно, обобщава екип на Българската стопанска камара (БСК). През март специалистите на камарата са анализирали 70 закона, идентифицирали са 274 регулаторни режима и са направили 235 предложения за подобряване на бизнес средата чрез по-добро административно регулиране (виж таблицата). Заедно с проучването от ноември 2006 г. екипът на БСК установява, че законово са регламентирани 392 режима, а се администрират 1935. Анализите на камарата показват, че неправомерно са въведени 1543 регулаторни режима (виж карето).
"Това е
Тежест за бизнеса
с допълнителни неданъчни разходи независимо от въведените данъчни облекчения", обобщи председателят на БСК Божидар Данев. Той се позова на данни на Министерството на финансите за първите три месеца на годината. От неданъчни приходи в държавния бюджет са влезли 430 млн. лв. Увеличението е с 45 млн. лв. повече спрямо същия период на 2006 г. Чрез министерствата и другите ведомства са постъпили 380 млн. лв., което пък представлява 78% от заложените приходи от държавни такси за цялата година. "Въпросът е защо българската администрация не се съобразява с европейските директиви и вместо да намали регулациите с 25%, въвежда нови", каза председателят на БСК Божидар Данев. Той не одобри и определи като повърхностно направеното по поръчка на Съвета за икономически растеж (СИР) към Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) социологическо проучване на лицензионните и разрешителните режими от агенция "Алфа рисърч". Въз основа на това проучване трябваше да се разработи механизъм за предварителна оценка на нормативната база и как тя влияе върху бизнеса.
Само препоръки не стигат
Преди това по предложение на експерти на икономическото министерство и представители на бизнес организациите, които членуват в СИР, правителството прие на 3 август 2006 г. мерки за въвеждане на принципите на по-доброто регулиране. Целта е да се провери какво влияние оказват върху бизнеса бъдещите нормативни актове, а представителите на работодателските организации да определят проблемните закони и наредби, за които ще се възлага експертна оценка на въздействието им върху бизнес средата. Последваха няколко заседания на СИР, но все още не са въведени принципите на по-доброто регулиране. Дори и на последното заседание на СИР на 16 май 2007 г. не е бил приет Националният план за подобряване на регулативните режими. "Предвиждаме още обсъждания", призна Детелина Смилкова, съветник на министъра на икономиката и енергетиката, която е ръководила заседанието в отсъствието на министър Румен Овчаров. Според Смилкова бизнесът работи на парче и иска бързо да види кои конкретни законопроекти да бъдат променени. "Разликата между нас и бизнеса е, че ние разработваме политика, стратегия за бъдеща визия", обобщи Смилкова.
Законодателен надзор
На едно от заседанията на СИР през април 2006 г., когато за пръв път се обсъждаха регулаторните режими, беше лансирана идеята по подобие на практиката във Великобритания да бъде създаден надзорен орган за предварителен контрол на внасяните за одобрение от правителството нормативни документи. За модел дори беше избрана самостоятелната структура RIU (Regulation Impact Unit), която анализира потенциалните ефекти на новите регулации върху бизнеса и препоръчва кои остарели и ненужни актове да се премахнат.
По всичко личи, че тази идея засега не търпи развитие. "Не сме обмисляли подобен вариант. В момента разработваме национална програма в съответствие с изискванията на еврокомисията", каза Лилия Иванова, директор "Административно регулиране и обслужване" в Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР). Тя е в работната група към СИР и твърди, че на този етап идеята за изграждане на институционалната рамка е различна.
Административният регистър
Според Лилия Иванова усилията на МДААР в момента са насочени към административния регистър. Той ще представлява единна електронна система от база данни, която ще събере досега съществуващите регистри, свързани с администрацията, на принципа "под един покрив".
Софтуерът на новия административен регистър се изгражда от софтуерната компания "Верео текнолоджис", която спечели на 8 декември 2006 г. конкурс за обществена поръчки, предлагайки най-ниската цена от 56 600 лв. без ДДС. "В хода на разработката и по искане на бизнеса ще бъде включена допълнителна възможност за разширяване на софтуера. Целта на софтуерната добавка е да се проследяват пътят и сроковете на всеки документ, който се издава от държавната администрация - от неговото подаване до крайния получател", уточни Леончия Сеизова, която отговаря във ведомството за регистъра. Тя се ангажира пред "Капитал", че новата функция ще заработи до края на 2007 г. Преди това ще трябва да бъде обявена малка обществена поръчка.
Натискът от ЕС
През последните пет години бяха правени и други проучвания и доклади, свързани с намаляване на бюрократичните пречки пред бизнеса. Кабинетът на Симеон Сакскобургготски дори прие през 2002 г. списък с режимите, които да бъдат премахнати. Две години по-късно, когато за министър на икономиката беше избрана Лидия Шулева, на агенция "Витоша рисърч" бе възложено проучване, в което да включи режимите не само на централно, но и на местно ниво. Повече обаче не може да се отлага въвеждането на контрол върху регулаторните режими, защото Европейската комисия прие на 24 януари 2007 г. програма за действие за намаляване на административните тежести в Европейския съюз, които са въведени с регламенти и директиви на общността, както и чрез националното законодателство. Целта на "действията по бързата писта", както определят програмата, е да се постигне редуциране на регулаторните режими с 25 на сто до 2012 г. Общият пакет от "действията" ще спестява на компаниите 1.3 млрд. евро годишно от административни разходи. На бизнеса се предлага да предоставя информация в 13 определени от еврокомисията области като дружествено право, лекарствено и данъчно законодателство, работна сила, статистика, земеделие, околна среда и други. Идеята е в тези 13 приоритетни области да се изисква по-малко информация, която да се предоставя на бизнеса. До октомври 2008 г. всички страни - членки на общността, трябва да определят националните си приоритети и количествена цел за намаляване на административните тежести. Вече се обсъжда първият пакет от три предложения, който е предназначен за малки и средни транспортни предприятия, малки хлебопекарни, месарници и бакалии. "Действия по бързата писта" започнаха и за енергийните култури.
Конкретни предложения
Въвеждане на законодателни промени не е единственото решение за по-добро регулиране на даден сектор.
В рамките на ЕС се използват и алтернативи като корегулиране и саморегулиране от страна на бизнеса. В България може да се приложи аутсорсинг на администриране от браншови организации:
по Закона за техническите изисквания към продуктите: лицензиране на лица за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност; издаване на разрешение за оценяване на съответствието на продукти със съществени изисквания; издаване на разрешение на лица за извършване на оценяване на съответствието на строителните продукти и за издаване на европейски технически одобрения
по Закона за туризма - регистриране на туроператорска или туристическа агентска дейност
по Закона за пчеларството - регистрация на собствениците на пчелини и пчелни семейства.
По-либерален (регистрационен) режим може да бъде въведен за:
търговията с лекарства и лекарствени продукти
производство на посевен и посадъчен материал
разпространение и търговия със семена и посадъчен материал с отклонение от минималните изисквания за качество
дейността на публичните складове за зърно и зърнохранилищата.
Незаконни такси
Проучване на БСК установява:
От 54 определени със закон лицензионни режимацентралната администрация е въвела 53, извън тях местната власт без правно основание администрира още 60.
47 са законните регистрационни режимии те са въведени на централно ниво. Допълнително се администрират още 187 незаконни. На местно ниво трябва да се администрират само 11 регистрационни режима, а са въведени 379 вида регистрации (с 368 повече).
От 280 разрешителни режима централната власт е въвела 245,а местната власт - 767. Общо неправомерно са въведени 732 разрешителни режима.
Без правно основание на централно ниво са въведени 128 съгласувателни режима,а на местно - 69.
Георги ВУЛОВ, в. КАПИТАЛ
25% намаление на регулациите иска еврокомисията до 2012 г. Ограничаване на регулаторните режими отчита пета година държавната администрация.
С всеки новоприет закон обаче се въвеждат нови препятствия пред бизнеса.
Под формата на допълнителни лицензионни, регистрационни, разрешителни, уведомителни и удостоверителни изисквания различните регулаторни режими като цяло нарастват тройно, обобщава екип на Българската стопанска камара (БСК). През март специалистите на камарата са анализирали 70 закона, идентифицирали са 274 регулаторни режима и са направили 235 предложения за подобряване на бизнес средата чрез по-добро административно регулиране (виж таблицата). Заедно с проучването от ноември 2006 г. екипът на БСК установява, че законово са регламентирани 392 режима, а се администрират 1935. Анализите на камарата показват, че неправомерно са въведени 1543 регулаторни режима (виж карето).
"Това е
Тежест за бизнеса
с допълнителни неданъчни разходи независимо от въведените данъчни облекчения", обобщи председателят на БСК Божидар Данев. Той се позова на данни на Министерството на финансите за първите три месеца на годината. От неданъчни приходи в държавния бюджет са влезли 430 млн. лв. Увеличението е с 45 млн. лв. повече спрямо същия период на 2006 г. Чрез министерствата и другите ведомства са постъпили 380 млн. лв., което пък представлява 78% от заложените приходи от държавни такси за цялата година. "Въпросът е защо българската администрация не се съобразява с европейските директиви и вместо да намали регулациите с 25%, въвежда нови", каза председателят на БСК Божидар Данев. Той не одобри и определи като повърхностно направеното по поръчка на Съвета за икономически растеж (СИР) към Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) социологическо проучване на лицензионните и разрешителните режими от агенция "Алфа рисърч". Въз основа на това проучване трябваше да се разработи механизъм за предварителна оценка на нормативната база и как тя влияе върху бизнеса.
Само препоръки не стигат
Преди това по предложение на експерти на икономическото министерство и представители на бизнес организациите, които членуват в СИР, правителството прие на 3 август 2006 г. мерки за въвеждане на принципите на по-доброто регулиране. Целта е да се провери какво влияние оказват върху бизнеса бъдещите нормативни актове, а представителите на работодателските организации да определят проблемните закони и наредби, за които ще се възлага експертна оценка на въздействието им върху бизнес средата. Последваха няколко заседания на СИР, но все още не са въведени принципите на по-доброто регулиране. Дори и на последното заседание на СИР на 16 май 2007 г. не е бил приет Националният план за подобряване на регулативните режими. "Предвиждаме още обсъждания", призна Детелина Смилкова, съветник на министъра на икономиката и енергетиката, която е ръководила заседанието в отсъствието на министър Румен Овчаров. Според Смилкова бизнесът работи на парче и иска бързо да види кои конкретни законопроекти да бъдат променени. "Разликата между нас и бизнеса е, че ние разработваме политика, стратегия за бъдеща визия", обобщи Смилкова.
Законодателен надзор
На едно от заседанията на СИР през април 2006 г., когато за пръв път се обсъждаха регулаторните режими, беше лансирана идеята по подобие на практиката във Великобритания да бъде създаден надзорен орган за предварителен контрол на внасяните за одобрение от правителството нормативни документи. За модел дори беше избрана самостоятелната структура RIU (Regulation Impact Unit), която анализира потенциалните ефекти на новите регулации върху бизнеса и препоръчва кои остарели и ненужни актове да се премахнат.
По всичко личи, че тази идея засега не търпи развитие. "Не сме обмисляли подобен вариант. В момента разработваме национална програма в съответствие с изискванията на еврокомисията", каза Лилия Иванова, директор "Административно регулиране и обслужване" в Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР). Тя е в работната група към СИР и твърди, че на този етап идеята за изграждане на институционалната рамка е различна.
Административният регистър
Според Лилия Иванова усилията на МДААР в момента са насочени към административния регистър. Той ще представлява единна електронна система от база данни, която ще събере досега съществуващите регистри, свързани с администрацията, на принципа "под един покрив".
Софтуерът на новия административен регистър се изгражда от софтуерната компания "Верео текнолоджис", която спечели на 8 декември 2006 г. конкурс за обществена поръчки, предлагайки най-ниската цена от 56 600 лв. без ДДС. "В хода на разработката и по искане на бизнеса ще бъде включена допълнителна възможност за разширяване на софтуера. Целта на софтуерната добавка е да се проследяват пътят и сроковете на всеки документ, който се издава от държавната администрация - от неговото подаване до крайния получател", уточни Леончия Сеизова, която отговаря във ведомството за регистъра. Тя се ангажира пред "Капитал", че новата функция ще заработи до края на 2007 г. Преди това ще трябва да бъде обявена малка обществена поръчка.
Натискът от ЕС
През последните пет години бяха правени и други проучвания и доклади, свързани с намаляване на бюрократичните пречки пред бизнеса. Кабинетът на Симеон Сакскобургготски дори прие през 2002 г. списък с режимите, които да бъдат премахнати. Две години по-късно, когато за министър на икономиката беше избрана Лидия Шулева, на агенция "Витоша рисърч" бе възложено проучване, в което да включи режимите не само на централно, но и на местно ниво. Повече обаче не може да се отлага въвеждането на контрол върху регулаторните режими, защото Европейската комисия прие на 24 януари 2007 г. програма за действие за намаляване на административните тежести в Европейския съюз, които са въведени с регламенти и директиви на общността, както и чрез националното законодателство. Целта на "действията по бързата писта", както определят програмата, е да се постигне редуциране на регулаторните режими с 25 на сто до 2012 г. Общият пакет от "действията" ще спестява на компаниите 1.3 млрд. евро годишно от административни разходи. На бизнеса се предлага да предоставя информация в 13 определени от еврокомисията области като дружествено право, лекарствено и данъчно законодателство, работна сила, статистика, земеделие, околна среда и други. Идеята е в тези 13 приоритетни области да се изисква по-малко информация, която да се предоставя на бизнеса. До октомври 2008 г. всички страни - членки на общността, трябва да определят националните си приоритети и количествена цел за намаляване на административните тежести. Вече се обсъжда първият пакет от три предложения, който е предназначен за малки и средни транспортни предприятия, малки хлебопекарни, месарници и бакалии. "Действия по бързата писта" започнаха и за енергийните култури.
Конкретни предложения
Въвеждане на законодателни промени не е единственото решение за по-добро регулиране на даден сектор.
В рамките на ЕС се използват и алтернативи като корегулиране и саморегулиране от страна на бизнеса. В България може да се приложи аутсорсинг на администриране от браншови организации:
по Закона за техническите изисквания към продуктите: лицензиране на лица за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност; издаване на разрешение за оценяване на съответствието на продукти със съществени изисквания; издаване на разрешение на лица за извършване на оценяване на съответствието на строителните продукти и за издаване на европейски технически одобрения
по Закона за туризма - регистриране на туроператорска или туристическа агентска дейност
по Закона за пчеларството - регистрация на собствениците на пчелини и пчелни семейства.
По-либерален (регистрационен) режим може да бъде въведен за:
търговията с лекарства и лекарствени продукти
производство на посевен и посадъчен материал
разпространение и търговия със семена и посадъчен материал с отклонение от минималните изисквания за качество
дейността на публичните складове за зърно и зърнохранилищата.
Незаконни такси
Проучване на БСК установява:
От 54 определени със закон лицензионни режимацентралната администрация е въвела 53, извън тях местната власт без правно основание администрира още 60.
47 са законните регистрационни режимии те са въведени на централно ниво. Допълнително се администрират още 187 незаконни. На местно ниво трябва да се администрират само 11 регистрационни режима, а са въведени 379 вида регистрации (с 368 повече).
От 280 разрешителни режима централната власт е въвела 245,а местната власт - 767. Общо неправомерно са въведени 732 разрешителни режима.
Без правно основание на централно ниво са въведени 128 съгласувателни режима,а на местно - 69.
Георги ВУЛОВ, в. КАПИТАЛ
Нови стихове от Банско
Десет нови тролейбуса в София от днес
Велика Албания с пет милиона нови гражда...
Десет нови тролейбуса в София от днес
Велика Албания с пет милиона нови гражда...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ОГРА Консултинг :: подготовка на проекти за кандидатстване за субсидии по различни финансиращи програми
2. Евро-проекти е страница, в която можете да намерите полезна информация за всички програми, които ЕС осъществява
3. Обучения и семинари :: Научете какви са възможностите да финансирате развитието на Вашия бизнес
2. Евро-проекти е страница, в която можете да намерите полезна информация за всички програми, които ЕС осъществява
3. Обучения и семинари :: Научете какви са възможностите да финансирате развитието на Вашия бизнес
