Постинг
26.05.2007 10:17 -
Държавата ще застрахова банково финансиране за малки и средни фирми
Кредит под чадър
Държавата ще застрахова банково финансиране за малки и средни фирми
Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) ще застрахова за сметка на държавата всякакви банкови и небанкови заеми, отпускани на малки и средни предприятия.
Тази възможност е предвидена с промените в Закона за експортното застраховане, които бяха приети на второ четене в парламента и се очаква да влязат в сила до дни, след като бъдат обнародвани. Досега агенцията застраховаше само кредити по сделки за износ. Повечето бизнес организации оценяват промените в закона по-скоро като положителни. Почти две трети от предприемачите посочват като причина за отказ да получат банков кредит липсата на достатъчно обезпечение. Това показват данните от последния доклад за развитието на малките и средните предприятия в България. Какъв ще е ефектът от новата услуга на БАЕЗ и дали тя не е закъсняла, като се има предвид, че финансиращите институции в България отварят все по-широко вратите си за микро- и малките фирми?
Услугата
"Няма ограничения за вида и размера на кредитите, които могат да се застраховат при нас. За 2007 г. капацитетът на БАЕЗ е 140 млн. лв. и услугата ще влезе в тези рамки. Заедно с презастрахователната дейност обаче капацитетът ни става в пъти по-голям", обяснява Дочо Карадочев, изпълнителен директор на БАЕЗ. Единственото изискване е кредитополучателите да са малко или средно предприятие по Закона за малките и средните предприятия и институцията, която предоставя кредита, да не е свързана с фирмата, която ще го получи. Няма ограничения и за финансовите институции, които искат да се възползват от тази услуга. Освен банките могат да участват и Държавен фонд "Земеделие", Фондът за енергийна ефективност, факторинг и лизингови компании. Максималното покритие е до 95% (покритието на главницата и уговорената лихва), а минималното самоучастие е 5%. Застрахователната полица е на името на кредитиращата институция и тя ще кандидатства пред БАЕЗ. Полицата покрива риск от забавяне на плащането от страна на длъжника или неплатежоспособност и обявяване то му в несъстоятелност. Застрахователната премия (цената на застраховката) е от 0.5 до 1.5% в зависимост от риска по конкретната сделка.
Кой кредит ще бъде застрахован от БАЕЗ се решава, след като експерти на агенцията получат от съответната кредитираща институция информация за финансовото състояние на кредитополучателя и проектодоговор за кредит. "Когато липсва кредитна история или информацията за съответната фирма е малко, ние правим собствен анализ. Тогава има такса за проучване, чиято максимална сума е 40 лв. и се заплаща от кандидата за застраховане. Процедурата е улеснена, а решението се дава в рамките на 5 дни", допълва Карадочев. От БАЕЗ разясняват, че всяко искане ще се разглежда индивидуално. Няма да се отказват и кредити за стартиращ бизнес. В такъв случай ще се изисква и информация за опита и предишните дейности на собственика. "Няма да търсим най-малкия риск, тъй като идеята е да стимулираме достъпа до финансов ресурс на фирми с малка кредитна история или сравнително нови на пазара, които не могат да предложат исканото от банките обезпечение. Степента на риск естествено намира отражение в тарифните числа, които агенцията определя. По-рисковите сделки се застраховат при по-висока цена", уточнява Карадочев.
Ползите
Аргументите на вносителите на измененията в Закона за експортното застраховане са, че с новата услуга на БАЕЗ ще се облекчат условията за кредитиране на малкия и средния бизнес и ще се стимулира икономическата активност. "Конкретната полза за бизнеса е по-малкото обезпечение, което банката би трябвало да изиска от съответната фирма, ако кредитът е застрахован при нас. Полиците на БАЕЗ са безрисково обезпечение с добра ликвидност", казва Карадочев. От МКБ Юнионбанк коментират, че щом застраховката на кредитния риск се поема от държавата, ъова ще намали разходите на кредитополучателите. Елеонора Алексова, президент на Национално сдружение на малкия и средния бизнес, твърди, че услугата от гледна точка на бизнеса е удачна. "Проблемът е, че повечето такива схеми не са достатъчно популярни. Предприемачите не знаят на какъв принцип се работи, затова и не ги прилагат. Ако тази нова услуга не достигне до банките и до бизнеса, може да си остане поредната нереализирана идея", казва Алексова. За други представители на бизнеса обаче мярката е доста закъсняла, тъй като банковата система в момента е много по-отворена към малкия и средния бизнес. "Тази услуга на БАЕЗ е много по-добър вариант от идеята, която правителството лансира преди повече от месец, преразпределянето на държавна помощ да става само през Насърчителна банка. За новата услуга на БАЕЗ ще могат да кандидатстват всички търговски банки. Другото предимство е, че ресурсът от 140 млн. лв. може да помогне на бизнеса при усвояването на структурните фондове по линия на ЕС", коментира Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара.
Ефектът
Според банкери и макроикономисти ефектът от подобна мярка е спорен. "Въпросът е на какъв принцип БАЕЗ ще решава кой кредит да бъде застрахован и кой не. Банковата система има ограничен капацитет. Ако няма ясен критерий, може да се получи така, че някои по-неефективни фирми ще получат кредит за сметка на други, които са с по-добри финансови показатели и в по-голяма степен биха допринесли за икономическия растеж. Другият вариант е услугата да се използва от предприемачи, които и без това биха получили добри условия от банките. Така идеята да се подпомогне достъпът до финансиране на фирми с недобро обезпечение пропада", твърди Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Банкови експерти коментират, че ефектът от новата услуга на БАЕЗ ще може да се прецени едва след като механизмът се задейства. "Въпросът е как ще работи схемата и дали решенията ще се взимат достатъчно бързо. Сега експортните застраховки, които предлага БАЕЗ, стават бързо и оперативно. Предекспортното застраховане обаче се прави по много бавна и бюрократизирана процедура, която понякога отнема повече от месец. Такъв механизъм е неработещ и не се използва от бизнеса", споделя опасенията си Стефан Василев, мениджър кредитиране "Малък и среден бизнес" в ОББ. Той смята, че в общите условия за ползване на услугата на БАЕЗ трябва да се заложи изискване за допустим процент на лоши кредити в кредитните портфейли на финансиращите институции. "Ако се надвиши заложеният минимум, достъпът на съответната банка до подобни застраховки трябва да се спира", препоръчва Василев.
Вера Василева, в. КАПИТАЛ
Тази възможност е предвидена с промените в Закона за експортното застраховане, които бяха приети на второ четене в парламента и се очаква да влязат в сила до дни, след като бъдат обнародвани. Досега агенцията застраховаше само кредити по сделки за износ. Повечето бизнес организации оценяват промените в закона по-скоро като положителни. Почти две трети от предприемачите посочват като причина за отказ да получат банков кредит липсата на достатъчно обезпечение. Това показват данните от последния доклад за развитието на малките и средните предприятия в България. Какъв ще е ефектът от новата услуга на БАЕЗ и дали тя не е закъсняла, като се има предвид, че финансиращите институции в България отварят все по-широко вратите си за микро- и малките фирми?
Услугата
"Няма ограничения за вида и размера на кредитите, които могат да се застраховат при нас. За 2007 г. капацитетът на БАЕЗ е 140 млн. лв. и услугата ще влезе в тези рамки. Заедно с презастрахователната дейност обаче капацитетът ни става в пъти по-голям", обяснява Дочо Карадочев, изпълнителен директор на БАЕЗ. Единственото изискване е кредитополучателите да са малко или средно предприятие по Закона за малките и средните предприятия и институцията, която предоставя кредита, да не е свързана с фирмата, която ще го получи. Няма ограничения и за финансовите институции, които искат да се възползват от тази услуга. Освен банките могат да участват и Държавен фонд "Земеделие", Фондът за енергийна ефективност, факторинг и лизингови компании. Максималното покритие е до 95% (покритието на главницата и уговорената лихва), а минималното самоучастие е 5%. Застрахователната полица е на името на кредитиращата институция и тя ще кандидатства пред БАЕЗ. Полицата покрива риск от забавяне на плащането от страна на длъжника или неплатежоспособност и обявяване то му в несъстоятелност. Застрахователната премия (цената на застраховката) е от 0.5 до 1.5% в зависимост от риска по конкретната сделка.
Кой кредит ще бъде застрахован от БАЕЗ се решава, след като експерти на агенцията получат от съответната кредитираща институция информация за финансовото състояние на кредитополучателя и проектодоговор за кредит. "Когато липсва кредитна история или информацията за съответната фирма е малко, ние правим собствен анализ. Тогава има такса за проучване, чиято максимална сума е 40 лв. и се заплаща от кандидата за застраховане. Процедурата е улеснена, а решението се дава в рамките на 5 дни", допълва Карадочев. От БАЕЗ разясняват, че всяко искане ще се разглежда индивидуално. Няма да се отказват и кредити за стартиращ бизнес. В такъв случай ще се изисква и информация за опита и предишните дейности на собственика. "Няма да търсим най-малкия риск, тъй като идеята е да стимулираме достъпа до финансов ресурс на фирми с малка кредитна история или сравнително нови на пазара, които не могат да предложат исканото от банките обезпечение. Степента на риск естествено намира отражение в тарифните числа, които агенцията определя. По-рисковите сделки се застраховат при по-висока цена", уточнява Карадочев.
Ползите
Аргументите на вносителите на измененията в Закона за експортното застраховане са, че с новата услуга на БАЕЗ ще се облекчат условията за кредитиране на малкия и средния бизнес и ще се стимулира икономическата активност. "Конкретната полза за бизнеса е по-малкото обезпечение, което банката би трябвало да изиска от съответната фирма, ако кредитът е застрахован при нас. Полиците на БАЕЗ са безрисково обезпечение с добра ликвидност", казва Карадочев. От МКБ Юнионбанк коментират, че щом застраховката на кредитния риск се поема от държавата, ъова ще намали разходите на кредитополучателите. Елеонора Алексова, президент на Национално сдружение на малкия и средния бизнес, твърди, че услугата от гледна точка на бизнеса е удачна. "Проблемът е, че повечето такива схеми не са достатъчно популярни. Предприемачите не знаят на какъв принцип се работи, затова и не ги прилагат. Ако тази нова услуга не достигне до банките и до бизнеса, може да си остане поредната нереализирана идея", казва Алексова. За други представители на бизнеса обаче мярката е доста закъсняла, тъй като банковата система в момента е много по-отворена към малкия и средния бизнес. "Тази услуга на БАЕЗ е много по-добър вариант от идеята, която правителството лансира преди повече от месец, преразпределянето на държавна помощ да става само през Насърчителна банка. За новата услуга на БАЕЗ ще могат да кандидатстват всички търговски банки. Другото предимство е, че ресурсът от 140 млн. лв. може да помогне на бизнеса при усвояването на структурните фондове по линия на ЕС", коментира Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара.
Ефектът
Според банкери и макроикономисти ефектът от подобна мярка е спорен. "Въпросът е на какъв принцип БАЕЗ ще решава кой кредит да бъде застрахован и кой не. Банковата система има ограничен капацитет. Ако няма ясен критерий, може да се получи така, че някои по-неефективни фирми ще получат кредит за сметка на други, които са с по-добри финансови показатели и в по-голяма степен биха допринесли за икономическия растеж. Другият вариант е услугата да се използва от предприемачи, които и без това биха получили добри условия от банките. Така идеята да се подпомогне достъпът до финансиране на фирми с недобро обезпечение пропада", твърди Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Банкови експерти коментират, че ефектът от новата услуга на БАЕЗ ще може да се прецени едва след като механизмът се задейства. "Въпросът е как ще работи схемата и дали решенията ще се взимат достатъчно бързо. Сега експортните застраховки, които предлага БАЕЗ, стават бързо и оперативно. Предекспортното застраховане обаче се прави по много бавна и бюрократизирана процедура, която понякога отнема повече от месец. Такъв механизъм е неработещ и не се използва от бизнеса", споделя опасенията си Стефан Василев, мениджър кредитиране "Малък и среден бизнес" в ОББ. Той смята, че в общите условия за ползване на услугата на БАЕЗ трябва да се заложи изискване за допустим процент на лоши кредити в кредитните портфейли на финансиращите институции. "Ако се надвиши заложеният минимум, достъпът на съответната банка до подобни застраховки трябва да се спира", препоръчва Василев.
Вера Василева, в. КАПИТАЛ
Жълти пиленца и двама малки разбойника -...
Малки женски тайни ли...
Intro. малки опашчици (tiny brainy loops...
Малки женски тайни ли...
Intro. малки опашчици (tiny brainy loops...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ОГРА Консултинг :: подготовка на проекти за кандидатстване за субсидии по различни финансиращи програми
2. Евро-проекти е страница, в която можете да намерите полезна информация за всички програми, които ЕС осъществява
3. Обучения и семинари :: Научете какви са възможностите да финансирате развитието на Вашия бизнес
2. Евро-проекти е страница, в която можете да намерите полезна информация за всички програми, които ЕС осъществява
3. Обучения и семинари :: Научете какви са възможностите да финансирате развитието на Вашия бизнес
