Колкото е голяма финансовата помощ от структурните и Кохезионния фонд на ЕС, на която се надява българския бизнес, толкова е дълга бюрократичната процедура, за да се стигне до нея. Предвидените за България близо 7 млрд. евро до 2013 г. ще се насочват по приоритетите в седем оперативни програми - "Конкурентоспособност", "Човешки ресурси", "Околна среда", "Транспорт", "Административен капацитет", "Регионално развитие" и "Техническа помощ". Колкото е голяма финансовата помощ от структурните и Кохезионния фонд на ЕС, на която се надява българския бизнес, толкова е дълга бюрократичната процедура, за да се стигне до нея. Предвидените за България близо 7 млрд. евро до 2013 г. ще се насочват по приоритетите в седем оперативни програми - "Конкурентоспособност", "Човешки ресурси", "Околна среда", "Транспорт", "Административен капацитет", "Регионално развитие" и "Техническа помощ".

Седемте програми в момента са в Брюксел, за да получат окончателната благословия на Европейската комисия. Очаква се да бъдат одобрени до края на лятото и наесен да се даде старт на набирането на проекти по тях. Според правилата на ЕС за всяка оперативна програма ще има управляващ орган, който ще дава разяснения по конкретните процедури. Това на практика ще са ресорните министерства.

Подготовката на проекта, одобрението, изпълнението и финансирането му обаче са един дълъг път от бюрократични процедури, които стриктно трябва да се спазят, за да се отпуснат парите от ЕС.

Как се разработват проекти

При разработването на проект за структурните фондове има някои общовалидни стъпки за всички оперативни програми. Първата е формулиране на проектна идея. Всеки проект трябва да отговаря на някой от приоритетите, посочени в седемте програми. Концепцията на кандидатите трябва да е обоснована във финансов, икономически и социален аспект. Това означава да е заявена определена потребност или проблем в един от посочените приоритетни сектори. Бенефициентът трябва да докаже и че има необходимите средства за съфинансирането, което за различните програми е различен процент от общата стойност на проекта.

В проектната идея трябва да се обясни необходимостта от проекта, да се опишат дейностите по него, планът за действие, очакваните резултати, бюджетът за изпълнението му и евентуалните източници на финансиране.

След като се разработи, проектът се описва във формуляр за кандидатстване (апликационна форма) и се подава в управляващия орган.

Одобрението

Процесът по подаване на проекти започва след публикуването на покана за изпращане на предложения. Това е задължение на всеки управляващ орган. Поканите се публикуват в националните ежедневници и в интернет страниците на ресорните министерства. Критериите, на които трябва да отговаря подаденият проект, се публикуват в насоките за кандидатстване.

Въпреки че различните оперативни програми ще имат специфични критерии за оценка на проектите, има и няколко общи, на които трябва да отговарят всички. Те са съответствие на приоритетите в Националната стратегическа референтна рамка, формулиране на ясни и постижими цели, принос към поне една от социално-икономическите цели на конкретната оперативна програма, яснота за финансирането и др.

Подаденият проект преминава през няколко нива на одобрение. Първото е административна проверка, при която се следи дали документацията е попълнена коректно. Следва оценка за правото на кандидатстване - дали проектната идея отговаря на приоритетите на съответната оперативна програма. После се проверява допустимостта на разходите. Ако в проекта са предвидени разходи, които не подлежат на финансиране по изискванията на ЕС, те няма да бъдат включени в субсидията на кандидата. Средствата за този тип разходи трябва да се осигурят от бенефициента или трето лице.

В началото на март правителството прие общите правила за допустимост на разходите (виж карето). Всеки управляващ орган обаче ще изготви и по-детайлна справка във връзка със спецификата на съответната оперативна програма.

Процесът включва и оценка на финансовата стабилност на кандидата. Затова от него се изисква да представи годишни счетоводни отчети най-малко за последната финансова година. В случаите, когато има гаранция от банка или голяма корпоративна организация, това също ще се отчита при отпускането на субсидията.

За да премине успешно теста за икономическа стабилност, кандидатът трябва да докаже, че разполага с достатъчно средства, за да покрие разходите в рамките на периода, в който ще се изпълнява проектът.

Един от най-важните елементи в процедурата е техническата оценка. За да получи кандидатът зелена светлина за субсидия от ЕС, проектът му трябва да отговаря на обявената цел по програмата, да има измерими крайни резултати и да е новаторски.

Средната продължителност на подбор и оценка на проект е между 60 и 100 дни. Срокът, в който бенефициентът ще бъде уведомен дали е одобрен за финансова подкрепа с европари, е до 15 дни след решението на съответния управляващ орган. Ако проектът не е одобрен, администрацията е задължена да представи подробна обосновка какви са причините да го отхвърли.

В оценяването на големите проекти - над 25 млн. евро за околна среда и над 50 млн. за останалите програми, ще се включва и Европейската комисия. Освен въздействието вътре в страната при тях ще се отчитат и ползите, които проектът би донесъл на други региони в ЕС.

Изпълнението

Изпълнението на проекта започва с подписването на договор между бенефициента и управляващия орган. Когато се налагат тръжни процедури при изпълнението му, те ще се извършват по българското законодателство. Това е предвидено в Закона за обществени поръчки, Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки. В случаите, в които бенефициентът не е възложител на обществената поръчка, тя ще се извършва по реда на Постановление № 55 за определяне на изпълнител от бенефициенти на договорена безвъзмездна помощ.

Самата процедура по изпълнението на проекта е разделена на отделни етапи. След приключването на всеки бенефициентът представя фактури за изразходваните средства и доклад за свършеното, след което разходите му се възстановяват със съответната част от евросубсидията.

Приключването на проекта става с представяне на доклад, който описва постигнатите резултати и въздействието върху съответния сектор. След одобряване на доклада бенефициентът получава и остатъка от одобрените евросредства.

Какви проекти ще финансира ЕС

Финансираните проекти ще са два типа. Единият е по схемата за безвъзмездна помощ, вторият е инвестиционен тип проекти. Самите оперативни програми ще указват с какъв тип проекти ще се кандидатства. Практиката на ЕС досега показва, че грандовете са за по-малки проекти.

Образци на формулярите за кандидатстване (апликационни форми) за двата вида проекти ще бъдат публикувани в интернет на адрес www.eufunds.bg. Заедно с тях ще бъдат приложени и насоки за кандидатстване.


Допустими за финансиране са разходи, направени за:
- амортизация
- принос в натура (по същество това е апорт, непаричен принос)
- разходи за организация и управление
- плащания по инструментите за финансов инженеринг
- разходи за юридически консултации и нотариални услуги
- разходи за технически и финансови експерти, ако са свързани със съфинансираните дейности и са необходими за подготовката или осъществяването им
- разходи за счетоводство и одит, за застраховки на придобитите в резултат на дейността дълготрайни материални активи. За допустим разход ще се считат само тези материални активи, които отговарят на изискванията на управляващия орган.


Не са допустими разходи за:

По Европейския социален фонд
- възстановим данък добавена стойност
- лихви по дългове
- купуване на обзавеждане, оборудване, превозни средства, инфраструктура, недвижими имоти и земя

По Европейския фонд за регионално развитие
- лихви по дългове
- купуване на земя, чиято стойност надвишава 10% от общите допустими разходи за съответната дейност
- закриване на ядрени централи
- възстановим данък добавена стойност
- принос в натура

По Кохезионния фонд
- лихви по дългове
- възстановим данък добавена стойност
- жилищно строителство
- купуването на земя, чиято стойност надвишава 10% от общите допустими разходи за съответната дейност
- закриване на ядрени централи

_{Таня ДЖОНКОВА, в.Дневник}