Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2007 08:21 - ЗАЩО И КОЛКО ДЪЛГО ЩЕ СМЕ "СПОНСОР" НА ЕС
Автор: tangram Категория: Бизнес   
Прочетен: 1001 Коментари: 0 Гласове:
0



Документите за преминаване към разширена децентрализация по ФАР и ИСПА бяха подготвени и изпратени на страните кандидатки през декември 2000 г., а през октомври 2001 г. беше подготвена и пътна карта за преминаване към разширена децентрализация. (САПАРД е децентрализирана от самото създаване). Комисията предвижда четири стъпки за подготовка на страната за прилагане на системата за разширена децентрализация и те са: оценка на пропуските, запълване на пропуските, оценка на готовността за разширена децентрализация и подготовка за решение на Комисията за въвеждане на разширена децентрализация. До 1 януари всичко беше много по-лесно. По-лесно бе да се обещава, да се докладва, дори да се критикува бе много, много по-лесно. Някак много далечна бе и прогнозата, че този път без проблеми ще последваме примера на Чехия и Унгария. Двете страни през 2005 г. бяха нетен донор на Европейския съюз, т.е. те внасяха много повече в бюджета на ЕС, отколкото получаваха. При това, забележете, и двете страни бяха много по-добри при усвояването на средствата в предприсъединителния период. Словения бе на ръба, но все пак за 2005 г. бе получила повече от вноската си в ЕС. Но в началото на миналата година, когато тези резултати бяха публикувани, като че ли не си давахме ясна сметка колко болезнено може да бъде изпълнението на тази прогноза. Още повече че тогава на всички извън правителството ни бе много по-лесно да предупреждаваме: "Да видим грешките на тези страни, да се поучим от тях, да не стане като при тях." Сега сме изправени пред дори по-страшна перспектива.

"Административен капацитет" или "децентрализация" са двете възможности за определяне на основния виновник за състоянието, в което се намираме. Но всъщност дали са толкова различни...

Бих искала да се спра малко повече върху децентрализацията и европейските пари. За да избегнем объркването, тук не става дума за децентрализацията, за която говорим в България през последните години, за прехвърляне отговорности към местната власт. За нея и европейските пари ще говорим може би догодина, когато се установи, че местното развитие, реалното приближаване на стандарта на живот в малките български общини към този в другите европейски страни са останали встрани от европейските фондове.

Сега причината да бъдем "спонсор" за Евросъюза е другата децентрализация, тази от европейските институции, когато трябва

да понесем сами отговорността на собствените си решения

За да е по-ясно, нека да припомня, че в началото на 90-те, когато България започна да получава пари от Европейската общност, за да провежда демократичните и пазарни реформи, цялото управление на програмите бе в ръцете на Брюксел. След като придобихме статут на страна кандидат, се създадоха предприсъединителните финансови инструменти. Тяхна задача наред с подпомагане на страната в действията и реформите за изпълнение на критериите за членство бе и подготовка на съответните български институции да управляват отговорно средствата на общността, когато България вече е член на ЕС. За целта се премина към децентрализация на програмирането и прилагането на предприсъединителните проекти и програми. Процесът е двуфазен. Първата включва прехвърляне на отговорността от Европейската комисия и нейната делегация в София на българските власти, но при предварително одобрение на операциите. Това означава, че съответната документация за обявяване на търгове, оценките и резултатите от тях се одобрява от Делегацията на ЕК. Втората фаза - разширена децентрализирана система за изпълнение (EDIS), се свежда до контрол от страна на комисията и нейните органи след изпълнение на програмите и проектите.

През 2004 г. страните от първата вълна, а от 2007 и България и Румъния трябваше да преминат от първата към втората фаза на децентрализацията. Участието на новите страни членки във фондовете на общността, не само структурните и земеделските, изисква тези страни да пригодят своите административни структури така, че да могат да функционират адекватно в системата на последващ контрол.

Документите за преминаване към разширена децентрализация по ФАР и ИСПА бяха подготвени и изпратени на страните кандидатки през декември 2000 г., а през октомври 2001 г. беше подготвена и пътна карта за преминаване към разширена децентрализация. (САПАРД е децентрализирана от самото създаване). Комисията предвижда четири стъпки за подготовка на страната за прилагане на системата за разширена децентрализация и те са: оценка на пропуските, запълване на пропуските, оценка на готовността за разширена децентрализация и подготовка за решение на Комисията за въвеждане на разширена децентрализация. Първите три стъпки са изключителна отговорност на страната, докато последната е в правомощията само на комисията.

Трудно е, да не кажем невъзможно, за човек извън тесен кръг администрация да оцени до каква степен българските власти са се справили с изпълненото на трите първи стъпки. Публично достъпната информация на страниците на EurpeAid e, че на 29 септември 2005 г. е сключен договор с "ПрайсуотърхаусКупърс - България", на стойност 690 400 евро за техническа помощ за изпълнение на втората стъпка от децентрализацията. За продължителността на договора можем да съдим единствено от обявата за търга, където е указано, че е възможно отлагане от 8 месеца. Пак от обявата научаваме, че не по-късно от 3 месеца след началото на този договор трябва да стартира и паралелно да се изпълнява фаза три, оценка на готовността за EDIS.

Мониторинговите доклади на страните от първата вълна си приличат по отношение на въвеждането на разширената децентрализация - че към момента на тяхното публикуване всички страни не са съвсем готови и са необходими повече усилия главно по отношение на обучения на персонала. Не трябва да забравяме, че страните имаха повече от седем месеца между публикацията на доклада и членството. Румънският и българският доклад, които бяха публикувани на 26 септември 2006, се различават съществено от тези на първите десет и за съжаление в различни посоки. Румъния има към датата на публикация акредитация за всички агенции по ИСПА и голяма готовност да получи такава и за PHARE. В обратна посока са заключенията за България: по ИСПА поне за един от случаите няма да се препоръча акредитация, а по PHARE има необходимост от допълнителни усилия, за да се получи акредитация преди членството. Сега е ясно, че не сме ги положили.

Причините за забавяне на акредитацията са

съществени пропуски в прилагане на процедурите за възлагане на обществените поръчки

сключване на договорите за възлагане в последния възможен момент, множеството искания за удължаване периода на договаряне или изпълнение на проектите. Всичко това се дължи на недостатъчни по състав и подготовка звена за предварителен контрол (т.е. да заменят адекватно екипа на делегацията), не съвсем надеждна система за наблюдение и контрол на изпълнението на проектите и подготовката на звената в изпълнителните агенции не само по ФАР и ИСПА, но и за оперативните програми.

След 1 януари Делегацията на Европейската комисия се преобразува в представителство, чиято отговорност вече е само проектите със сключени договори до 31 декември 2006. Какво се случва след това? Звеното на Европейската комисия за финансова помощ в "следприсъединителния" период е отговорно за подготовката на решението на комисията за готовността на България за EDIS акредитация. За да подготви това решение, България трябва да предприеме спешни мерки за отстраняване на слабостите и пропуските, констатирани в доклада за EDIS одита. Следващата стъпка е оценка на резултатите за надеждността и ефикасността на предприетите мерки. След като Европейската комисия прецени, че всички слабости и пречки са отстранени, едва тогава ще започне процедурата по издаване решението за акредитация. Времето за изпълнението на тези процедури зависи от активността на българските власти, но може да отнеме и месеци.

Изглежда много сложно и бюрократично, но готовността на съответните български власти да прилагат по адекватен начин изискванията на децентрализираната система гарантират на европейските данъкоплатци, че техните средства няма да се разпиляват или да отиват в различни корупционни схеми. Да не забравяме, че в числото на европейските граждани сме и всички ние, че става дума и за нашите пари.

Иначе в края на 2006 и началото на 2007 г. бяха отворени множество процедури за възлагане на услуги, доставки и строителство, както и схеми за безвъзмездна помощ. Финализирането на тези процедури и изпълнението на проектите, като вече писа "Дневник", обаче няма да бъде възможно преди издаване на решенията за акредитация на изпълнителните агенции. В същото време сроковете по съответните финансови меморандуми текат и съществува реална опасност средствата по тях да не бъдат оползотворени. Добре би било съответните български власти да уведомят всички за сроковете и възможностите. А за кандидатите, положили усилия да подготвят предложения и оферти, остава да чакат…

Юлияна НИКОЛОВА* , ДНЕВНИК
* Авторът е директор на Европейския институт в София


Тагове:   спонсор,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tangram
Категория: Бизнес
Прочетен: 3364660
Постинги: 292
Коментари: 877
Гласове: 512
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031